Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2011 21:46 - ЕВТИМ ЕВТИМОВ - НЕУТОЛИМИЯТ ПЕВЕЦ НА ЛЮБОВТА
Автор: darkman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2232 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

image
28
септември 2008 г.

Клуб на дейците на културата-Димитровград

 

 

 

П Р Е Д С Т А В Я Н Е

 

Н А    П О Е Т А    Е В Т И М     Е В Т И М О В

 

 

 

ДОБЪР ВЕЧЕР И ОТ МЕН!

 

 

 

    

 

Когато миналата година поканихме поетът Евтим Евтимов да ни гостува тук, в Клуба на дейците на културата, перспективата да го представям пред вас ме изпълни със смесени чувства. От една страна от радостното усещане, че ще мога, въпреки скромните си възможности на редови български литератор, да кажа няколко думи за поета, превърнал се от десетилетия в символ и стожер на неувяхващата любов. От друга страна, бях обзет и от безпокойство, че няма да успея да намеря точните изрази, което пък прибави и нотка на човешка уплаха, че ще разочаровам госта. Поради обективни причини Евтим Евтимов не успя да гостува в Димитровград и позабравих за съмненията  и безпокойствата си. Но ето, оказа се, че те не са изчезнали, а само са дремели някъде в съзнанието ми, защото тази вечер отново се изправям пред вас обзет от тях. И според мен е напълно нормално, особено когато става въпрос за поет, с чиято интимна лирика са израснали няколко поколения. Става въпрос за лирик, по чиито стихове са сътворени някои от песните, формирали уникалната физиономичност на българската естрада. Самият факт, че от едно стихотворение, примерно, са създавани повече от 10 различни песни е достатъчно красноречив. Но нека не говорим за това.

 

 

     Аз също с радост казвам "Добре дошли!" на нашите гости и ще се опитам да представя пред вас някои от своите мисли за поезията на Евтим Евтимов.

 

 

     Понякога, въпреки съзнанието си за богатството на българския език, като филолог усещам колко почти невъзможно е да откриеш най-подходящата словесна образност за илюстрация на личните си усещания. И колко, въпреки дълбоката проникновеност на сериозната ни литературна критика, определенията за творчеството на този или онзи поет все пак издават известна сухота на публицистичност и журнализъм. "Най-вдъхновените химни за любовта", "емоционално-психологическо самовглъбяване и самоанализ", "любовта като основен елемент в поетичната ценностна система", "любовта като пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз", "поетовото противопоставяне на все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения чрез неутолимата жажда за обич"… Мога да продължа още дълго с формулировките и интерпретациите. И все си мисля, че те са някак недостатъчни. Че не доразкриват онова - истинското, томителното, което е характерно за лириката на Евтим Евтимов. И тук, волю-неволю, отново ще трябва да се позовем за помощ към литературната критика. В една своя великолепна книга Светролазр Игов написа преди време : "А може - по-иначе може!" Поезията започва оттук!" Цитирайки Вапцаров, професорът ясничко и простичко е дал формулата.

 

 

     И мисля, че дори и да не се ръководи непременно от това начало, някъде подсъзнателно и у поета Евтим Евтимов то е доминиращо. Защото, поне според мен, няма друг лирик в съвременната българска поезия, който толкова разностранно да е търсил кълновете, същината, непознаваемостта и неопределимостта на понятието любов. И също така няма друг, който да е достигал  до толкова различни определения. И смятам, че наистина може да се повярва на Игор Стравински, че за да твориш ти трябва динамична сила, а няма по-могъща сила от любовта. Защото е повече от очевидно, че нито инфарктите, нито неумолимата тегоба на времето все още не са повлияли на творческата динамика на Евтим Евтимов. Вероятно защото и за миг поетът не се е разколебавал в силата на любовта и на човешката обич. Дай Боже да е за още дълго-дълго време.

 

 

     Споменавайки Бог, не мога да не ви припомня и Божия син: " И нова заповед ви давам: обичайте се един друг!" Изкушен съм да си мисля, че това е и другият водещ принцип, чрез който може да се надникне в интимно-творческия свят на Евтим Евтимов. Лично за мен поне е така. И ето само един-едничък пример: "Ако знам, че обичта ще свърши; // ако знам, че тя ще се смали; // ако знам, че гръм ще я прекърши; // ако знам, че няма да боли; // ако в нея дълго съм се лъгал // ако не оставя тя следа, // ще я разруша до някой ъгъл // и отново ще я изградя." Както се казва - коментарите са излишни. Защото трудно може да се намери в поезията друга творба, наситена с толкова условности и все пак внушаваща толкова решителност. Което пък ме навежда на мисълта, че въпреки концепциите за универсалната, всеобща и безусловна любов, Евтим Евтимов едва ли вярва именно в нейната безусловност. Макар да казва недвусмислено "Искам обич за обич", поетът на много други места в творчеството си сякаш се явява не митотворец, а миторазрушител. Защото е известно, че има митове, които които изместват истината и митове, които окрилят истината. И в този порядък на разсъждения, бидейки митотворчество от втория вид, лириката на Евтим Евтимов помоему категорично се противопоставя на мита за безусловната любов.

 

 

     Като понятие, естествено, безусловната любов е едно красиво умозрително съчетание на думи. Но е неосъществима идея, също както и стремежът към съвършенство. Или като утопиите и вечния двигател. Наистина прекрасни идеи, лошото е в това, че са безпочвени фантазии. При това черно-бели. И именно поради това пък - изпълващи живота ни с чувство за вина, защото всеки един от нас осъзнава собствената си безпомощност да реализира тези фантазии. Защото животът ни не е черно-бял, въпреки всичките абсурди на личното ни съвремие.

 

 

     Неведнъж казвайки, че може да пише поезия единствено с молив, върху обикновена хартия, защото си е внушил, че дървото около черния графит е свързано с чистотата и земната топлота, Евтим Евтимов сам разкрива донякъде тайните на така наречената "Творческа лаборатория". И отново, с угризение, че не мога да намеря точните изрази, ще споделя какво усещам аз от метафоризирания продукт на Евтим-Евтимовата поетична лаборатория. На първо място внушението, че любовта не наранява - това е просто невъзможно. Липсата на любов наранява, от нея боли. И още: че любовта не може да служи за манипулиране, ако човек манипулира другиго, то това е белег за липса на любов; че във всекидневната ни, в реалната, в човешката ни любов трябва да има място и за опрощението; че е невъзможно е любовта да бъде изкривена така, че да служи на някакви користни цели. Обикновено ние, хората, сме свикнали наред с другите причини, да търсим вина и в любовта за проблемите си. А то не е така. Толкова е простичко - коренът на всичките ни проблеми е в липсата на любов. Че силата на любовта се проявява  винаги по всеотдаен, щедър, зареден с ведра радост, съзидателен начин. И най-вече, че що се отнася до любовта - няма никаква тайна. Трябва само да я живеете!

 

 

 

     И въпреки това, неизменно възникват въпроси. Защо най-великите произведения на литературата, поезията, театъра неизменно са посветени на търсенето на тайните на любовта? Защо след хилядолетни изследвания на тема любовта, и днес, в ерата на най-високите постижения на човешкия прогрес все още има толкова малко указания. И защо никой или почти никой не им обръща никакво или почти никакво внимание? Ние, хората, никога не успяваме да разбулим вечната загадка, наречена "любов", и нейните тайни винаги са интригували и вълнували. И е вярно, че никой не знае всички отговори. Вероятно въпреки творческото си посветенчество на любовта Евтим Евтимов също не ги знае. Но е категорично сигурно, че не е престанал да ги търси. "А може - по-иначе може! Поезията започва оттук!"  И сигурно пък точно в това се крие и най-голямата тайна в творческата лаборатория на Евтим Евтимов. Несекващото търсене на истината за любовта "по-иначе". И заради това пък ще си позволя дързостта да изрека, че що се отнася до лаборатрните тайни на Евтим Евтимовата поезия - няма никакви тайни. Стихотворенията му са като самата любов, която трябва да се живее. Ще рече - лириката на Евтим Евтимов просто трябва да се чете. През вековете много от мъдреците и светлите умове на човечеството са ни учили - чрез слово или чрез личен пример - че любовта е смисълът на човешкото съществуване тук, на земята, на този свят. Включително и заради това стиховете на Евтим Евтимов трябва да се четат. Чрез тях, ще перифразирам моят приятел - поетът Стоян Ралчев, ние, "безкрайно мъничките хора", бихме станали малко по-добри и по-човечни. Бихме си устроили на "мъничката ни планета" един по-привлекателен за живеене свят. Тук и сега. В това помоему е скромният принос на Евтим Евтимов като поет за нас,  съвременните хора. В прагматиката на модерното ни всекидневие повечето от нас преминават през живота изпълнени с потиснат гняв, подтиснато чувство за вина и потиснати желания. Житейският ни пъзел все някак си не може да се подреди докрай. Дори и да липсва едно-единствено парченце, то е достатъчно за да не сме удовлетворени напълно. Вероятно заради това често говорим за потиснатия гняв у себе си. Един съвременен психолог обаче задава въпроса: "Защо именно за гняв иде реч, а не за потисната любов? А колцина са се питали дали пък точно потисната любов не е онова жизнено важно парченце от пъзела на живота ни, чието сглобяване тормози всички нас до последния ни дъх."

 

 

 

     И прави собствената си интерпретация: " Изразът потисната любов извиква един прекрасен, изпълнен с надежда образ, не мислите ли? Нека си представим един огромен, изпълнен с надежда и любов резервоар, временно затлачен от пластове гняв, чувство за вина, различни недоразумения и досада. И че този резервоар рано или късно ще бъде открит, за да черпите с пълни шепи от него! Този резервоар всъщност е нашата душа, а тя е бездънна. Този резервоар е бездънен, тъй като нашата любов към определен човек е тясно свързана с концепцията за универсалната любов, всеобщата любов. В тази представа се крие огромна, наистина невероятна сила. Опитайте, потънете в нея и ще видим дали наистина няма да подобри възприятията ви за живота!"

 

 

     Е, аз лично съм убеден, че Евтим Евтимов отдавна е открил този свой резервоар. При това не е допуснал въпреки всички драматични обрати на битието, той бъде затлачен. И продължавайки да черпи с пълни шепи от него, радва всички почитатели на изящната словесност с творчеството си. А що се отнася до концепцията за универсалната любов, смятам, че поетът също я е открил. В едно свое интервю поетът споделя: " Аз съм един обикновен човек, който и днес, както и вчера, продължава да пише стихове за любовта. Спирам понякога,  но само за да се огледам докъде съм стигнал. Ако не ми хареса написаното, късам го и почвам отначало. Един стих може да ти подобри настроението, да ти подскаже, че освен глупостите, които ни заобикалят, има и нещо по-възвишено. Това не е малко. Затова си стоя при римите и съм обърнал гръб на политиката - вече 15-20 години. Едно време и аз повтарях ония банални фрази, че поетът трябва да бъде гражданин, да има будна съвест. Но сега вече смятам, че поетът трябва да си пише стиховете, а белетристът разказите. Всеки да прави това, за което Господ го е довел на тоя свят". В друго, на въпроса "Кое е нещото, което най-много Ви е вдъхновявало през годините?, отговорът е: "- Любовта. Никога "Зъб за зъб", "Кръв за кръв". Само "Обич за обич". А в трето изповядва: "Прекланям се пред жената - от 1 до 1001 години! С жени не съм грешил в живота си. Включително и с тази, с която съм се развел след 12-годишен брак. Тя ми роди син. Втората вдъхнови най-лиричната ми поезия, а третата - нови стихове за любовта и виното".

 

 

     А може би онова, което наред с любовта и виното е ръководело поета още от първото му ученическо стихотворение е следното: "Като ученик в гимназията живеехме в една варосана стаичка с баща ми, майка ми, брат ми и сестра ми. Вечер те се нареждаха на едно дълго легло, а аз слагах вестник на лампата, за да не им преча да спят. На стената си бях написал:  “Евтиме, не оставяй перото да ръждяса!“ Гледам да не забравям тая приказка и до ден-днешен".

 

 

     Ще си позволя едно лично пожелание - перото на Евтим Евтимов никога да не ръждясва.

 

 

 

 

 

 

 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: darkman
Категория: Политика
Прочетен: 244672
Постинги: 115
Коментари: 158
Гласове: 732
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031