"Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде ти е куклата, мечето плюшено ?
Кога се изгуби дъхът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена ?

До скоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло в мечтите ти
онази, хлапачката - дивата, лошата.

Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
И толкова време живееш без пакости !
Мечтите си детски все още не гониш ли ?
Кои са днес твоите момичешки радости ?

Защо ме поглеждаш така възмутена ?
О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите - студени.
И даже в ирония ме подозираш.

Недей си отива, лудетино дива !
Недей я убива, глупачке ! Не смей !
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей !

Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най-голямата измама.
Доакто то живее, ти си жива !
И запомни : душата бръчки няма !"

от нета