Запазил съм едно-единствено. Беше първото нещо, което напечатах, когато си купих първата пишеща машина през 1987 г.
С връзки, естествено...

Собствена „Марица 30” – велика работа за един студент.

Сега, когато съм вече „три дни по-възрастен от Библията”, все още си го харесвам, макар че го „начатках” за има-няма 10 минути. И аз не знам откъде се появи.

МАЛКА ПЕСНИЧКА ЗА МАРГАРИТА

а ла Смирненски, примерно,

но посветно на единствената

За мен ти някога бе Афродита.

За теб аз единствен, прекрасен Адонис.

С часове се прегръщахме и за нищо не питахме,

а мечтите ни вятъра гонеха.

Любовта ни бе розовопурпурна пролет –

не познавахме болки, омрази, тъга...

Младостта бе стремителношеметен полет,

а животът – стоцветна дъга.

А сега ти за мен си Темида.

За теб аз съм сатирът Пан.

И безмълвно се питаме: „Къде ли отиде

красотата на живота мечтан!”

За мен ти някога беше езичница,

а аз твой единствен любовен тотем.

Сега сме двама безлични приличници

с неразрешен квартирен проблем.