И тя пак стана една... Леле мале... При един агент гостува друг агент. В това време трети агент се обажда, за да изкаже възмущението си...
      Кажете ми, уважаеми българи, къде другаде може да се случи това освен в държавата Абсурдистан!? Въпросът ми, разбира се, е реторичен.
      Беше време, когато четяхме само списание "Космос" и списание "Паралели". Когато задължително ни абонираха за в. "Народна младеж". Когато - прохождащи в словото си, но големи в мечтите си пращахме стихове до в. "Пулс" с надеждата, че някой ще се впечатли. А пък ако има и някаква публикация - ние ще впечатлим любимите си... Наивност на младостта. 
       Беше време, когато неделните следобеди бяха пусти, защото гледахме едно телевизионно предаване. Единствено там можехме да видим някакви архивни кадри на "Дийп Пърпъл", например, на "Лет Цепелин" (хората от моето поколение, последните хард рок маниаци ги помнят тия феномени), единствено там можехме да видим, например, подобни сцени: водещият е "сложил" пред себе си на "горещия" стол Владимир Живков и го пита какво е според него значението на Асамблеята "Знаме на мира". Височайшият гост се чеше три минути по плешивото теме и дълбокомъдрено заявява: "Голямо..."  Можехме да станем свидетели и на прояви на "хумор": генералният директор на Българската народна телевизия - Батето - отговаря от "горещия" стол на въпроса как се чувства срещу водещия: "Аз лично добре, но не зная ти как се чувстваш срещу мен..."
      Беше време, когато слушахме кажи-речи нелегално радио "Свободна Европа". Но беше интересно. След това, когато стана свободно - стана и безинтересно. Също както когато четяхме като дванадесетокласници вече инкриминираната книга "Един ден на Иван Денисович"...  И ред други неща бяха, когато беше време.
     Сега сме във въртопа на безвремието. В епохата на хамелеонските метаморфози на доносници от всякакъв ранг, калибър, обществени функции и пр. И те всички, ама до един са нещо като морални кастрати.
     Оказа се, че във всички обществени сфери, във всички професионални направления, във всички гилдии - доминират доносниците. Едни отричат, че са правили гнусни доноси и са разрушавали съдби. Други - по-големите наглеци, се гордеят, че са служили на "Родината". Вече съм писал за това. На никаква Родина, на член първи от бившата Конституция (онази на НРБ) са служили. 
      Темата за доносниците ми е болна, защото и като журналист, и като учител, и като родител, и като активен в политиката, и най-вече като човек виждам, че именно доносниците затлачват навсякъде всичко. Че заради тях не може да се развива нито културата, нито образованието, нито икономиката, нито социалните дейности... Нищо! Буквално нищо!
     Но...  още Ботев го е писал (не Петко Кифладжията, примерно), че "у нас е така". И същият тоя Ботев го е казал: "И аз съм тръгнал народ да освобождавам!" А в тефтерчето на Левски тегне като присъда над всички онова "Народе!!!!"
     Че не сме народ и дядо Славейков е провидял. И други още от духовните ни колоси. Ама ние какво провиждаме? И дали по-далеч от носа си докарваме? И докога ще търпим доносническият легион да ни мачка?
      Ще търпим, защото и от оная партия с нашарената роза издигнаха преди време лозунга "Много сме! Силни сме!"   А ехото на Бузлуджа отговаряше: "Овци сме! Овци сме!"  С ударение на "О" - за по-голяма убедителност. Уви, прав е Ботев - у нас е така.
      И какво ни остава освен да призовем, като християни, като хора, като родители: "Доносници от всички гилдии, покайте се!" И си вървете с мир. И вас майка ви е раждала. И вие имате същата кръв като нас. И вие имате един-единствен, уникален и неповторим живот. Не го изживявайте затънали в душевните си нечистотии. Защото така докарвате и сънародниците си до блатото.
     Апропо, стана реч за блато и ми идва наум една игра. Наричахме я "три, пет, осем". Или по-точно - "блато".  Алюзията е прозрачна, нали!